"Бунтарката от театралния колеж" -
така ме знаят тука, в махалата.
Във мене има цял голям кортеж -
(на)шествие от бръмбари в главата!
Понякога са кротки и послушни,
тогава пиша стиховете за принцеси.
Но знам, че са лъжливо добродушни
и че маслото скоро ще ми "светят".
И разлудуват ли се, ах, беда голяма!
Надявам чисто новичкия непукизъм,
излизам под дъжда и няма "Ама..." -
събличам и последната разумна риза!
На фльонга връзвам облачните пръски,
така си правя розова дъга-пързалка,
а и небето до безоблачност излъсквам.
Голямата ми сила е да си остана малка!
И не, не уча във колежа театрален,
вродено ми е да се правя на артистка,
да сменям роли в живота тривиален...
Да бъдеш с мен? Бъди, ако ти стиска!
© Таня Донова Всички права запазени