5.01.2013 г., 18:30

Бунтарката от театралния колеж

1.6K 0 43

"Бунтарката от театралния колеж" -

така ме знаят тука, в махалата.

Във мене има цял голям кортеж -

(на)шествие от бръмбари в главата!

 

Понякога са кротки и послушни,

тогава пиша стиховете за принцеси.

Но знам, че са лъжливо добродушни

и че маслото скоро ще ми "светят".

 

И разлудуват ли се, ах, беда голяма!

Надявам чисто новичкия непукизъм,

излизам под дъжда и няма "Ама..." -

събличам и последната разумна риза!

 

На фльонга връзвам облачните пръски,

така си правя розова дъга-пързалка,

а и небето до безоблачност излъсквам.

Голямата ми сила е да си остана малка!

 

И не, не уча във колежа театрален,

вродено ми е да се правя на артистка,

да сменям роли в живота тривиален...

Да бъдеш с мен? Бъди, ако ти стиска!           

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Донова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...