16 feb 2011, 22:53

Бунтовните разпъваме на кръст

  Poesía » Otra
841 0 5

Казваш, бъдещето ни се крие
в младата кипяща кръв,
а вън - развратен карнавал
бушува и живота преобръща
в позорен празничен парад,
родината - във циркова арена,
а бъдещето ни просташки
смее се от редовете най-отзад.
Навярно ще остана неразбран
и навярно думите - нечути,
ала човек не съм да търся мъст
- у нас, приятелю, по навик
бунтовните разпъваме на кръст.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александър Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздравявам те!
  • много хубав и смислен стих!
  • Здравей, Алекс. Абсолютно правилно си ме разбрал. Темата е една и съща, просто начинът на представяне- друг. Всичко това е жалко, нали?! Много хубав ти е стихът. И аз благодаря.
  • За съжаление, самозваното величие и просташка дребнавост смачкват истината на чистите духом...
  • хареса ми!!!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...