16 февр. 2011 г., 22:53

Бунтовните разпъваме на кръст

845 0 5

Казваш, бъдещето ни се крие
в младата кипяща кръв,
а вън - развратен карнавал
бушува и живота преобръща
в позорен празничен парад,
родината - във циркова арена,
а бъдещето ни просташки
смее се от редовете най-отзад.
Навярно ще остана неразбран
и навярно думите - нечути,
ала човек не съм да търся мъст
- у нас, приятелю, по навик
бунтовните разпъваме на кръст.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александър Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздравявам те!
  • много хубав и смислен стих!
  • Здравей, Алекс. Абсолютно правилно си ме разбрал. Темата е една и съща, просто начинът на представяне- друг. Всичко това е жалко, нали?! Много хубав ти е стихът. И аз благодаря.
  • За съжаление, самозваното величие и просташка дребнавост смачкват истината на чистите духом...
  • хареса ми!!!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...