16 февр. 2011 г., 22:53

Бунтовните разпъваме на кръст

848 0 5

Казваш, бъдещето ни се крие
в младата кипяща кръв,
а вън - развратен карнавал
бушува и живота преобръща
в позорен празничен парад,
родината - във циркова арена,
а бъдещето ни просташки
смее се от редовете най-отзад.
Навярно ще остана неразбран
и навярно думите - нечути,
ала човек не съм да търся мъст
- у нас, приятелю, по навик
бунтовните разпъваме на кръст.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александър Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздравявам те!
  • много хубав и смислен стих!
  • Здравей, Алекс. Абсолютно правилно си ме разбрал. Темата е една и съща, просто начинът на представяне- друг. Всичко това е жалко, нали?! Много хубав ти е стихът. И аз благодаря.
  • За съжаление, самозваното величие и просташка дребнавост смачкват истината на чистите духом...
  • хареса ми!!!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...