4 abr 2014, 22:51

Бунтът на дъното

  Poesía » Civil
908 0 0
На дъното съм... И във тази кал
живеят милиони животинки...
С покорството им вече съм преял,
защото те са кротички гадинки...
На дъното съм... Тук се чувствам цар...
Заплаха има само там - отгоре.
Но тук - в калта си - аз съм господар.
Че кой от моя трон да ме събори?
Аз дъното, калта създадох сам,
защото тук от мене се страхуват.
За мен не съществуват милост, срам.
Създадох всичко туй - за да добрувам!
Но ето, че от дъното внезапно
надигнаха се тези животинки
и аз смутен и неподготвен - зяпнах!
Къде отиват малките гадинки?
Те тръгнаха... И другите - след тях...
И станаха стотици, милиони...
А аз в калта - окаменял от страх
се питах - как сега ще ги догоня?
Към слънцето отправяха се те
И все по-много ставаха на брой
А аз - невярващ гледах ги смутен
как бягат от калта и трона мой...
И ето, че сега, във самота
и с глад за власт, така си и останах -
самичък - с моя трон и със калта.
И нямаше с какво да се нахраня!
Над мене милиони гласове
скандираха присъдата над мен...
И аз в калта - сред тези викове
намерих своя край предизвестен...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Ванчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...