Бунтът на дъното

4 апр. 2014 г., 22:51

Поэзия » Гражданская

650 0 0

На дъното съм... И във тази кал
живеят милиони животинки...
С покорството им вече съм преял,
защото те са кротички гадинки...
На дъното съм... Тук се чувствам цар...
Заплаха има само там - отгоре.
Но тук - в калта си - аз съм господар.
Че кой от моя трон да ме събори?
Аз дъното, калта създадох сам,
защото тук от мене се страхуват.
За мен не съществуват милост, срам.
Създадох всичко туй - за да добрувам!
Но ето, че от дъното внезапно
надигнаха се тези животинки
и аз смутен и неподготвен - зяпнах!
Къде отиват малките гадинки?
Те тръгнаха... И другите - след тях...
И станаха стотици, милиони...
А аз в калта - окаменял от страх
се питах - как сега ще ги догоня?
Към слънцето отправяха се те
И все по-много ставаха на брой
А аз - невярващ гледах ги смутен
как бягат от калта и трона мой...
И ето, че сега, във самота
и с глад за власт, така си и останах -
самичък - с моя трон и със калта.
И нямаше с какво да се нахраня!
Над мене милиони гласове
скандираха присъдата над мен...
И аз в калта - сред тези викове
намерих своя край предизвестен...

Бунтът на дъното

Свързани произведения

Комментарии

Предложения