finaltouch
291 el resultado
Не те познавам, Смърт, не те познавам...
И как ли бих могъл? Та Ти си краят!
Един двубой със Теб сега неравен
повел съм, ала изхода не зная...
Но и какво пък, някой ден ли, нощ ли ...
  1115 
Не стига вяра...Къс по къс я сбирам
в душата си отново да я върна...
Изгубих правото си да избирам,
не знам защо късметът се обърна...
В живота свикнах да не се оплаквам ...
  831  11 
Изгря звезда отново, след години...
Дали е знак, че пак се ражда Той...?
Животът ни,
тъй кратък,
ще отмине... ...
  683 
Пристъпвам по смълчани коридори
и в тишината нищичко не чувам...
Вратите зеят, никой да говори...
И ми е странно, сякаш го сънувам...
Дори цветята сякаш нещо чакат, ...
  944 
Много е късно да ставате по-добри.
Много е късно някой да ви повярва.
Много е късно за прошка, за милост дори.
и неподготвени недоверието ви сварва...
Е, и сега? Ето какво ви се случи – ...
  1012 
Морето не е винаги във синьо,
а крие много, много цветове.
Щом със вълнѝ като пенливо вино
отправи се към стръмни брегове,
тогава се превръща във дантели ...
  1659  25 
Много е късно да ставате по-добри.
Много е късно някой да ви повярва.
Много е късно за прошка, за милост дори.
и неподготвени недоверието ви сварва...
Е, и сега? Ето какво ви се случи – ...
  811 
Там – на балкона ми расте домат –
така далеч от селските градини...
във битка с този чужд, враждебен град,
расте напук – така, за да го има...
Не зная как ли диша, но расте... ...
  1013 
Сега, когато пръстите ни тичат
по черните клавиши, за да кажем
на близките си колко ги обичаме,
а няма как да ги докоснем даже...
Сега, когато само на екрана ...
  931 
Един човек пред църквата е седнал
и слуша празничната литургия...
За него тук е спирката последна.
И сякаш чака някаква магия...
Той никога във църквата не влиза. ...
  1138 
Свободен съм!
А вятърът в косите
напомня ми, че още ще летя...
И в моя полет пътища извити
чертаят чувството за свобода... ...
  1489 
На Теа
Един живот във пелените диша,
една ръчичка сънно се протяга,
а аз я гледам докато си пиша
и в стиховете щастието ляга... ...
  845 
Един човек пред църквата е седнал
и слуша празничната литургия..
За него тук е спирката последна.
И сякаш чака някаква магия...
Той никога във църквата не влиза ...
  882 
Аз всеки път, когато си отивам
замислено от тези коридори,
пак виждам как към изхода извива
пътеката на моята умора...
Умората от онзи шум безкраен, ...
  1760 
Живеят в този свят незабелязани
Не са невидими, а са различни...
Те просто от живота са белязани
със стигмата на хорско безразличие...
Незнайно как за миг се появяват ...
  1380 
На мен ми казват Жорето Сърдечното.
И май такъв ще си остана вечно,
защото пулсът ми над 50 не вдига,
а кръвното 90 едва ли стига...
В средите медицински ме наричат ...
  1624 
Живеят в този свят незабелязани
Не са невидими, макар различни...
Те просто от живота са белязани
от стигмата на пълно безразличие...
Незнайно как за миг се появяват ...
  1042 
Не искаш да пътуваш надалече,
защото с теб е споменът за вкъщи...
Но трябва да приемеш, сине, вече -
той винаги назад ще те завръща...
Пътувай, опознай света наяве, ...
  958 
Листец от здравец в дневника намерих…
и той ще чака чак до есента…
Да, здравец пак ще има по реверите,
дочакал на децата песента,
но този стрък сред страниците сгушен ...
  890 
Децата ни... децата заминават---
Билетите им – все еднопосочни...
След тях остава... болката остава...
Ала не знаем тя къде е точно...
Дали в ума ни или пък в сърцето, ...
  2893  20  26 
Една китара пак със свойте трели
оглася тъжно вътрешния двор...
И лястовиците дори са спрели
да водят своя лястовичи спор.
Притихнали, прозорците отсреща ...
  864 
Версии за убийството във Враца –
заради грабеж или пиянска свада
Камион изсипа стотина прасета в
канавката след катастрофа (ВИДЕО)
Btvnovinite.bg /nai-cheteni/ ...
  948 
Раздадох името си...
И какво остана?
Очакване и нищо, нищо друго...
Светец не станах...
Няма и да стана... ...
  887 
Той с хирургична точност разчленява
избрани жертви вечер от екрана.
И с всяка част от тях, която дава
на публиката – егото ѝ храни...
Той е невидим като Изкормвача* ...
  1066 
Една земя, потънала в мълчание,
в очакване на свойта независимост,
изпратила децата си в изгнание,
е коленичила в покорство хрисимо...
Така ли ще дочака ренесанса ...
  1892  12 
  1677 
Раздадох името си... и какво остана?
Очакване и нищо, нищо друго...
Светец не станах... няма и да стана.
И не постигнах някакви заслуги...
Постигнах малко – а пък много губих. ...
  962 
Отново празник – в бяло и червено...
Със дъх на пролет... И за да сме здрави
дано добавим вече и зелено,
та с трите цвята знаме да направим...
Дори не трябва герб да се ветрее, ...
  926 
Аз бях добър приятел, но уви –
невинаги съм бил с добри стопани...
Аз съм един – но с милион съдби!
И незаслужено понесох много рани...
Аз бях добър приятел, но защо? ...
  3603  19  26 
Отново гладни зейнаха екраните...
в очакване на новите печалби.
Ще дойдат за реклама тук избраните,
да ни почерпят пак с кюфте и халба...
С все същите прекрасни обещания, ...
  875 
ЧАСТНИ ТВ УБИЙСТВА
Денят ми пак започна със убийство,
две катастрофи и нещастни хора,
един е обвинен във обирджийство,
а друг интервюират от затвора... ...
  1190 
Автоматично Интернет избира
и ми предлага много варианти -
какво да почвам и кога да спирам,
кога да съм с колан или тиранти...
Автоматично Интернет предлага... ...
  1040 
Днес отново се връщаш при мене
със добри, уморени очи,
но не виждаш май нови промени
и отново, отново мълчиш...
Не ме питаш дали ще отида ...
  1058 
Годините, годините минават
а ни изглеждат - сякаш вчера бяха...
Остават спомените...винаги остават...
Те вечността за себе си избраха...
Броим години. А не ги брояхме ...
  1171 
В душата ми стоманата изстива...
и с нея си отива мойта вяра...
Последни капки бавно се изливат,
за да оформят къс от мойта ярост.
И твърд като стомана бавно ставам ...
  1046 
Пъстървата се готви по закон
с търпение, защото тя е дива....
Босилек слагам... резенче лимон...
и ето – става още по красива!
Пъстървата от кожата събличам, ...
  1096 
  1392 
Достига ли ни вярата?
Понесъл кръста, сред гнева изригнал,
и бурята от хули, бавно стъпвам
с единствено желание - да стигна
до онзи връх с нозете си изтръпнали... ...
  978 
Аз искам днес отново да те питам
дали и там си все така нещастна?
Това, което всичко тук изпита
измъчва ли те все така ужасно?
Или щастлива си – далеч от този свят ...
  1082 
Събужда ме страхът и ми говори.
Не чувам думи и не го разбирам.
Но сякаш наблюдавам се отгоре
как той страхът със зъби ме раздира...
Витая в мрака - сън ли е, не е ли... ...
  910 
Propuestas
: ??:??