finaltouch (Георги Ванчев)

В очакване 🇧🇬

Не те познавам, Смърт, не те познавам...
И как ли бих могъл? Та Ти си краят!
Един двубой със Теб сега неравен
повел съм, ала изхода не зная...
Но и какво пък, някой ден ли, нощ ли ...

finaltouch

Poesía » Filosófica

2022-06-24T12:31:00+03:00 1.4K 3 5

Вяра 🇧🇬

Не стига вяра...Къс по къс я сбирам
в душата си отново да я върна...
Изгубих правото си да избирам,
не знам защо късметът се обърна...
В живота свикнах да не се оплаквам ...

finaltouch

Poesía » Filosófica

2021-10-09T12:11:52+03:00 1.1K 3 11

Витлеемска звезда 🇧🇬

Изгря звезда отново, след години...
Дали е знак, че пак се ражда Той...?
Животът ни,
тъй кратък,
ще отмине... ...

finaltouch

Poesía

2020-12-23T20:58:22+02:00 912

Надежда за утре 🇧🇬

Пристъпвам по смълчани коридори
и в тишината нищичко не чувам...
Вратите зеят, никой да говори...
И ми е странно, сякаш го сънувам...
Дори цветята сякаш нещо чакат, ...

finaltouch

Poesía

2020-07-25T11:05:31+03:00 1.2K

Карантина 🇧🇬

Много е късно да ставате по-добри.
Много е късно някой да ви повярва.
Много е късно за прошка, за милост дори.
и неподготвени недоверието ви сварва...
Е, и сега? Ето какво ви се случи – ...

finaltouch

Poesía » Civil

2020-06-14T07:59:56+03:00 1.3K 1

Обич в морскосиньо 🇧🇬

Морето не е винаги във синьо,
а крие много, много цветове.
Щом със вълнѝ като пенливо вино
отправи се към стръмни брегове,
тогава се превръща във дантели ...

finaltouch

Poesía » Del paisaje

2020-06-13T06:21:42+03:00 2K 8 25

Карантина 🇧🇬

Много е късно да ставате по-добри.
Много е късно някой да ви повярва.
Много е късно за прошка, за милост дори.
и неподготвени недоверието ви сварва...
Е, и сега? Ето какво ви се случи – ...

finaltouch

Poesía

2020-06-12T10:32:50+03:00 1.1K

Отвисоко 🇧🇬

Там – на балкона ми расте домат –
така далеч от селските градини...
във битка с този чужд, враждебен град,
расте напук – така, за да го има...
Не зная как ли диша, но расте... ...

finaltouch

Poesía

2020-06-11T20:01:14+03:00 1.2K 3 4

Великден COVID 19 🇧🇬

Сега, когато пръстите ни тичат
по черните клавиши, за да кажем
на близките си колко ги обичаме,
а няма как да ги докоснем даже...
Сега, когато само на екрана ...

finaltouch

Poesía » Civil

2020-05-24T22:35:13+03:00 1.2K

Неделна литургия 🇧🇬

Един човек пред църквата е седнал
и слуша празничната литургия...
За него тук е спирката последна.
И сякаш чака някаква магия...
Той никога във църквата не влиза. ...

finaltouch

Poesía

2020-04-07T01:42:33+03:00 1.4K 4 5

Свободен 🇧🇬

Свободен съм!
А вятърът в косите
напомня ми, че още ще летя...
И в моя полет пътища извити
чертаят чувството за свобода... ...

finaltouch

Poesía » Otra

2020-03-06T07:23:29+02:00 1.7K 1 4

Благословена 🇧🇬

На Теа
Един живот във пелените диша,
една ръчичка сънно се протяга,
а аз я гледам докато си пиша
и в стиховете щастието ляга... ...

finaltouch

Poesía

2020-03-01T19:27:44+02:00 1.1K 2

Коледна литургия 🇧🇬

Един човек пред църквата е седнал
и слуша празничната литургия..
За него тук е спирката последна.
И сякаш чака някаква магия...
Той никога във църквата не влиза ...

finaltouch

Poesía

2020-01-03T02:14:58+02:00 1.1K 2 3

Умора 🇧🇬

Аз всеки път, когато си отивам
замислено от тези коридори,
пак виждам как към изхода извива
пътеката на моята умора...
Умората от онзи шум безкраен, ...

finaltouch

Poesía

2019-07-10T10:44:21+03:00 2.1K 8 7

Невидимите 🇧🇬

Живеят в този свят незабелязани
Не са невидими, а са различни...
Те просто от живота са белязани
със стигмата на хорско безразличие...
Незнайно как за миг се появяват ...

finaltouch

Poesía

2018-12-30T20:36:17+02:00 1.6K 4 6

Кръвно 90-60, пулс 45-50 🇧🇬

На мен ми казват Жорето Сърдечното.
И май такъв ще си остана вечно,
защото пулсът ми над 50 не вдига,
а кръвното 90 едва ли стига...
В средите медицински ме наричат ...

finaltouch

Poesía

2018-11-15T08:51:20+02:00 1.9K 2

Невидимите 🇧🇬

Живеят в този свят незабелязани
Не са невидими, макар различни...
Те просто от живота са белязани
от стигмата на пълно безразличие...
Незнайно как за миг се появяват ...

finaltouch

Poesía » Civil

2018-10-16T18:01:06+03:00 1.3K 4 3

Децата ни пътуват 🇧🇬

Не искаш да пътуваш надалече,
защото с теб е споменът за вкъщи...
Но трябва да приемеш, сине, вече -
той винаги назад ще те завръща...
Пътувай, опознай света наяве, ...

finaltouch

Poesía

2018-07-14T20:49:39+03:00 1.2K 3 1

Листец от здравец 🇧🇬

Листец от здравец в дневника намерих…
и той ще чака чак до есента…
Да, здравец пак ще има по реверите,
дочакал на децата песента,
но този стрък сред страниците сгушен ...

finaltouch

Poesía

2018-06-28T22:06:12+03:00 1.1K 1

На добър път 🇧🇬

Децата ни... децата заминават---
Билетите им – все еднопосочни...
След тях остава... болката остава...
Ала не знаем тя къде е точно...
Дали в ума ни или пък в сърцето, ...

finaltouch

Poesía » Civil

2018-06-14T09:12:03+03:00 3.2K 20 26

Китарата 🇧🇬

Една китара пак със свойте трели
оглася тъжно вътрешния двор...
И лястовиците дори са спрели
да водят своя лястовичи спор.
Притихнали, прозорците отсреща ...

finaltouch

Poesía

2018-06-13T08:38:28+03:00 1.1K 2 1

Частни ТВ убийства 🇧🇬

Версии за убийството във Враца –
заради грабеж или пиянска свада
Камион изсипа стотина прасета в
канавката след катастрофа (ВИДЕО)
Btvnovinite.bg /nai-cheteni/ ...

finaltouch

Poesía » Civil

2018-05-24T17:19:32+03:00 1.2K 1

Гергьовден 🇧🇬

Раздадох името си...
И какво остана?
Очакване и нищо, нищо друго...
Светец не станах...
Няма и да стана... ...

finaltouch

Poesía

2018-05-13T00:50:30+03:00 1.1K 5

Рип брадър 🇧🇬

Той с хирургична точност разчленява
избрани жертви вечер от екрана.
И с всяка част от тях, която дава
на публиката – егото ѝ храни...
Той е невидим като Изкормвача* ...

finaltouch

Poesía » Civil

2017-12-13T23:01:11+02:00 1.3K 1 2

Да се помолим ли...? 🇧🇬

Една земя, потънала в мълчание,
в очакване на свойта независимост,
изпратила децата си в изгнание,
е коленичила в покорство хрисимо...
Така ли ще дочака ренесанса ...

finaltouch

Poesía » Civil

2017-11-10T21:04:52+02:00 2.2K 9 12

Сервитьор

finaltouch

Fotografía » Personas, Retrato

2017-09-21T12:24:14+03:00 2K 2

Гергьовден 🇧🇬

Раздадох името си... и какво остана?
Очакване и нищо, нищо друго...
Светец не станах... няма и да стана.
И не постигнах някакви заслуги...
Постигнах малко – а пък много губих. ...

finaltouch

Poesía

2017-06-23T10:11:36+03:00 1.2K 4

Баба Марта е пролетта на цветовете 🇧🇬

Отново празник – в бяло и червено...
Със дъх на пролет... И за да сме здрави
дано добавим вече и зелено,
та с трите цвята знаме да направим...
Дори не трябва герб да се ветрее, ...

finaltouch

Poesía » Civil

2017-05-22T00:13:16+03:00 1.2K 1 1

Свободен 🇧🇬

Аз бях добър приятел, но уви –
невинаги съм бил с добри стопани...
Аз съм един – но с милион съдби!
И незаслужено понесох много рани...
Аз бях добър приятел, но защо? ...

finaltouch

Poesía » Otra

2017-05-06T11:19:35+03:00 4K 19 26

Пак избори 🇧🇬

Отново гладни зейнаха екраните...
в очакване на новите печалби.
Ще дойдат за реклама тук избраните,
да ни почерпят пак с кюфте и халба...
С все същите прекрасни обещания, ...

finaltouch

Poesía » Civil

2017-03-31T19:43:33+03:00 1.1K 1

Частни ТВ убийства 🇧🇬

ЧАСТНИ ТВ УБИЙСТВА
Денят ми пак започна със убийство,
две катастрофи и нещастни хора,
един е обвинен във обирджийство,
а друг интервюират от затвора... ...

finaltouch

Poesía » Civil

2017-03-17T08:00:55+02:00 1.5K 3 4

Интернет рисува 🇧🇬

Автоматично Интернет избира
и ми предлага много варианти -
какво да почвам и кога да спирам,
кога да съм с колан или тиранти...
Автоматично Интернет предлага... ...

finaltouch

Poesía » Otra

2017-03-16T09:29:48+02:00 1.3K 1

Разговор с мама III (мама отдавна не гласува) 🇧🇬

Днес отново се връщаш при мене
със добри, уморени очи,
но не виждаш май нови промени
и отново, отново мълчиш...
Не ме питаш дали ще отида ...

finaltouch

Poesía

2016-12-07T07:56:42+02:00 1.3K 1 2

Спомени...години... 🇧🇬

Годините, годините минават
а ни изглеждат - сякаш вчера бяха...
Остават спомените...винаги остават...
Те вечността за себе си избраха...
Броим години. А не ги брояхме ...

finaltouch

Poesía

2016-09-15T18:01:36+03:00 1.4K 1 4

Стомана 🇧🇬

В душата ми стоманата изстива...
и с нея си отива мойта вяра...
Последни капки бавно се изливат,
за да оформят къс от мойта ярост.
И твърд като стомана бавно ставам ...

finaltouch

Poesía

2016-07-17T22:37:22+03:00 1.3K 5

Пъстървата 🇧🇬

Пъстървата се готви по закон
с търпение, защото тя е дива....
Босилек слагам... резенче лимон...
и ето – става още по красива!
Пъстървата от кожата събличам, ...

finaltouch

Poesía

2015-09-02T21:17:12+03:00 1.3K 2

Кръговрат

finaltouch

Fotografía » Fotoperiodismo

2015-08-26T23:52:42+03:00 1.6K 4

Достига ли ни вярата? 🇧🇬

Достига ли ни вярата?
Понесъл кръста, сред гнева изригнал,
и бурята от хули, бавно стъпвам
с единствено желание - да стигна
до онзи връх с нозете си изтръпнали... ...

finaltouch

Poesía

2015-04-12T20:35:17+03:00 1.2K 5

Разговор с мама 🇧🇬

Аз искам днес отново да те питам
дали и там си все така нещастна?
Това, което всичко тук изпита
измъчва ли те все така ужасно?
Или щастлива си – далеч от този свят ...

finaltouch

Poesía » Otra

2014-12-06T19:51:56+02:00 1.3K 3

Страх 🇧🇬

Събужда ме страхът и ми говори.
Не чувам думи и не го разбирам.
Но сякаш наблюдавам се отгоре
как той страхът със зъби ме раздира...
Витая в мрака - сън ли е, не е ли... ...

finaltouch

Poesía

2014-07-24T23:33:23+03:00 1.1K 1