Като буреносен облак

със сърцето си ранимо

ще се хвърля в тъмнината,

и ако намеря път,

който се извива

към връх далечен,

без страх по него ще поема...

Без да виждам

по чужд образ копнея,

но ако намеря утеха в нощите,

на лицето ми подуто от следите на сълзите,

очите широко ще отворя,

от оковите дебели

с надежда вярна ще се освободя!

Всеки опит ще проблесне

с отекващ звук,

за да си тръгна,

с душа гниеща в забрава,

далеч, нямам нищо на земята!

Гласът ми смъртен ще пробие здрача,

като буреносен облак...