Бургас мой роден, свиден Бургас,
в Бургас безводен родих се аз,
но днес Бургас е с нова премяна -
с морска градина и панорама.
Започваме винаги с нефтозавода
с комините пушещи към небосвода,
голямо пристанище, важно летище -
град на мечтите - елате го вижте!
Туризмът тук даже разцъфна напук,
със "Слънчев бряг" - север и "Дюни" на юг.
Появи се резиденция, но къде изчезна тя -
като старческа деменция, пръкна се и отлетя.
Рибаринът беше рибарин голям,
но само мечтае си за океан.
В транспортния център - транспортът цъфти,
щом автомобил си имаш и ти.
А що пък да кажем за СОМАТ - до вчера
тоз, който работеше на далавера?
Бургаските мелници вечно големи са,
но сивите гларуси там вече неми са.
Вагони строи ли "Червено знаме"? -
само че и те не са за "нами".
"Елкабел" - кой не е чувал за теб? -
имащи име и място за "хлеб".
А що ли пък стана със "Промет" славен,
пак ли е вечно с поръчки задавен?
Или пък със Хемус - балкански юнак
на качество славно що даваше знак?
Заводи и фабрики днес не са в строя,
не искам да ставам сега звездоброец,
те всичките светят, ала не греят -
няма работници в тях, за да пеят.
Не пеят и бургаските славни поети
и за тях май бургаското слънце не свети!
Бургас край морето е всеки го знае -
той е началото на безкрая,
а пекне ли слънце и стане горещо,
той на крака е и гости посреща:
със риба и вино и с ласки любовни,
само се питам, дали Господ го помни
и вижда ли в своя небесен атлас
къде се намира моят Бургас?
© Ани Костова Todos los derechos reservados