thedac (Димитър Драганов)
873 1129
8 nov 2022, 9:46

Бургас в анфас 

  Poesía
298 4 5

               Морето се боричка като коте
              със слънцето, попило във вълните.
              Как искам с този ритъм доживотен
             то все да ме посреща, с дъх наситен.
            Петя Дубарова („Морето се боричка...“)   

 

Аз вървя по брега на Бургас и на плажа утеха намирам.
Аз говоря със слово, без глас, и световните мъки разбирам.
Днес усещам – земята гори, и очите притварям. Боли ме,
а отсреща морето бучи и повтаря в тъгата си име.

Аз попитах защо го боли, но морето се срина. Заплака. 
От небето валяха сълзи и сърцето залитна към мрака.
Не можа да разкаже защо се превива от болка голяма
и да каже кога и какво е в душата оставило рана...

То повтаря и плаче дори. Не успява и дума да каже.
Изкрещя през сурови вълни и разби ги безславно на плажа.
Като тътен в далечни гори, ме изплаши морето сърдито
и разкри, че боли и боли. То от мъка било е разбито.

То изригна – студено, само̀ – и скалите гнева му попиха.
Аз усетих какво и защо ще науча към края на стѝха.
„Ако имаш в душата тъма, позволи ми по пътя да светя!“ –
го помолих и секна дъжда. То тъгува за своята... Петя...

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??