Бургас в анфас
Морето се боричка като коте
със слънцето, попило във вълните.
Как искам с този ритъм доживотен
то все да ме посреща, с дъх наситен.
Петя Дубарова („Морето се боричка...“)
Аз вървя по брега на Бургас и на плажа утеха намирам.
Аз говоря със слово, без глас, и световните мъки разбирам.
Днес усещам – земята гори, и очите притварям. Боли ме,
а отсреща морето бучи и повтаря в тъгата си име.
Аз попитах защо го боли, но морето се срина. Заплака.
От небето валяха сълзи и сърцето залитна към мрака.
Не можа да разкаже защо се превива от болка голяма
и да каже кога и какво е в душата оставило рана...
То повтаря и плаче дори. Не успява и дума да каже.
Изкрещя през сурови вълни и разби ги безславно на плажа.
Като тътен в далечни гори, ме изплаши морето сърдито
и разкри, че боли и боли. То от мъка било е разбито.
То изригна – студено, само̀ – и скалите гнева му попиха.
Аз усетих какво и защо ще науча към края на стѝха.
„Ако имаш в душата тъма, позволи ми по пътя да светя!“ –
го помолих и секна дъжда. То тъгува за своята... Петя...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Драганов Всички права запазени
