jantreya (Валентина Шейтанова)
240 3900
18 dic 2007, 12:48

Бургаски сняг 

  Poesía
878 0 35

             (триптих)

 

Тъй рядко идва в този град,

че го приемам като чудо

и сетивата ми крещят,

обхванати от бяла лудост.

 

Но днес захвана - от душа.

Вали успокоено, щедро

и не можах да се лиша

от щастието да го гледам.

 

Под разлетяното небе

морето е съвсем безлично

и може би е по-добре,

че днес по-малко го обичам.

 

Увлечена от снежен пир,

земята е необяснима.

Какво усещане за мир!

Дочаках истинската зима.

 

                    *

Дочаках истинската зима

и вече всичко е наред.

Снежинка търси свойта рима -

снегът превръща се в куплет.

 

И се натрупва поетичен

бургаски, мимолетен сняг,

невероятен, нетипичен

и краткотраен божи знак.

 

Затворя ли очи, ще мине

през хоризонта без следа

над тази безразлично синя

и незамръзваща вода.

 

                   *

По незамръзваща вода,

като на влюбени очите,

плетат снежинките гнезда,

замаяни и упорити.

 

След краткия снеговъртеж,

почти неосъзнато чезнат

сред безконечния кипеж

на ненаситената бездна.

 

Но в рехавите им гнезда

остава молекула снежна     

и уморената вода

ухае на стопена нежност.   

 

*

За съжаление стихът е стар и в Бургас още няма сняг.

© Валентина Шейтанова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??