Бургаски сняг
(триптих)
Тъй рядко идва в този град,
че го приемам като чудо
и сетивата ми крещят,
обхванати от бяла лудост.
Но днес захвана - от душа.
Вали успокоено, щедро
и не можах да се лиша
от щастието да го гледам.
Под разлетяното небе
морето е съвсем безлично
и може би е по-добре,
че днес по-малко го обичам.
Увлечена от снежен пир,
земята е необяснима.
Какво усещане за мир!
Дочаках истинската зима.
*
Дочаках истинската зима
и вече всичко е наред.
Снежинка търси свойта рима -
снегът превръща се в куплет.
И се натрупва поетичен
бургаски, мимолетен сняг,
невероятен, нетипичен
и краткотраен божи знак.
Затворя ли очи, ще мине
през хоризонта без следа
над тази безразлично синя
и незамръзваща вода.
*
По незамръзваща вода,
като на влюбени очите,
плетат снежинките гнезда,
замаяни и упорити.
След краткия снеговъртеж,
почти неосъзнато чезнат
сред безконечния кипеж
на ненаситената бездна.
Но в рехавите им гнезда
остава молекула снежна
и уморената вода
ухае на стопена нежност.
*
За съжаление стихът е стар и в Бургас още няма сняг.
© Валентина Шейтанова All rights reserved.
