28 sept 2014, 21:26  

Буридал - I

  Poesía » Otra
470 0 1

В поднебесните си писти,

сякаш Бог го е създал,

над съдбата ни увисва

онзи страшен Буридал!

 

Той е птицата крилата

и мистичен тъмен дух

видим само от децата

с око трето, с тънък слух.

 

А на нас ни се явява

като сянка, полъх лих,

на вихрушка в суха плява,

на порой под Перелик.

 

Над горите той увисва

в тъмен облак – Буридал,

дето боровете липсват

в най-красив планински дял.

 

На пожарищата – дим е,

в сечищата е дамга

да бележи пътя кривнал

на злосторната ръка.

 

И дано не му додеят

техните им „C'est la vie”,

че тогава в суховея

Буридал ще се яви.

 

И до пясък, прах и тръне

той пръстта ще пресуши.

Злите хора ще превърне

без очи и без уши!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздравления!Защо ли си мисля, че е време да се яви?Wali/Виолета Томова/

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....