В поднебесните си писти,

сякаш Бог го е създал,

над съдбата ни увисва

онзи страшен Буридал!

Той е птицата крилата

и мистичен тъмен дух

видим само от децата

с око трето, с тънък слух.

А на нас ни се явява

като сянка, полъх лих,

на вихрушка в суха плява,

на порой под Перелик.

Над горите той увисва

в тъмен облак – Буридал,

дето боровете липсват

в най-красив планински дял.

На пожарищата – дим е,

в сечищата е дамга

да бележи пътя кривнал

на злосторната ръка.

И дано не му додеят

техните им „C'est la vie”,

че тогава в суховея

Буридал ще се яви.

И до пясък, прах и тръне

той пръстта ще пресуши.

Злите хора ще превърне

без очи и без уши!