Буридал - I
В поднебесните си писти,
сякаш Бог го е създал,
над съдбата ни увисва
онзи страшен Буридал!
Той е птицата крилата
и мистичен тъмен дух
видим само от децата
с око трето, с тънък слух.
А на нас ни се явява
като сянка, полъх лих,
на вихрушка в суха плява,
на порой под Перелик.
Над горите той увисва
в тъмен облак – Буридал,
дето боровете липсват
в най-красив планински дял.
На пожарищата – дим е,
в сечищата е дамга
да бележи пътя кривнал
на злосторната ръка.
И дано не му додеят
техните им „C'est la vie”,
че тогава в суховея
Буридал ще се яви.
И до пясък, прах и тръне
той пръстта ще пресуши.
Злите хора ще превърне
без очи и без уши!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
