6 ago 2007, 22:29

Бурно

  Poesía
1.4K 0 10
Бурята хлопна и на моя прозорец.
Напълни терасата с буйна вода.
Цветята поглъщаха и викаха "Стига!"
(Нали пак бях забравил да ги напоя.)

Изгубена лястовичка от нейде довяна,
се люшкаше смело в поток от стрели.
А нашият орех я канеше: "Бързо!
При мен си ела - ще те защитя!"

Опита се. Но вятърът с два удара само
отнесе я нейде, не видях накъде.
А орехът тъжно приплака пред мене -
"Да можех две крачки да сторя поне."

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Горския Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...