Бурно
Бурята хлопна и на моя прозорец.
Напълни терасата с буйна вода.
Цветята поглъщаха и викаха "Стига!"
(Нали пак бях забравил да ги напоя.)
Изгубена лястовичка от нейде довяна,
се люшкаше смело в поток от стрели.
А нашият орех я канеше: "Бързо!
При мен си ела - ще те защитя!"
Опита се. Но вятърът с два удара само
отнесе я нейде, не видях накъде.
А орехът тъжно приплака пред мене -
"Да можех две крачки да сторя поне."
Напълни терасата с буйна вода.
Цветята поглъщаха и викаха "Стига!"
(Нали пак бях забравил да ги напоя.)
Изгубена лястовичка от нейде довяна,
се люшкаше смело в поток от стрели.
А нашият орех я канеше: "Бързо!
При мен си ела - ще те защитя!"
Опита се. Но вятърът с два удара само
отнесе я нейде, не видях накъде.
А орехът тъжно приплака пред мене -
"Да можех две крачки да сторя поне."
© Горския All rights reserved.
