Буря

27 nov 2016, 11:43

Poesía » De amor

411 5 6

Ще те обичам като тях –
безумни хорица, след не една молитва.
Ела да бъдеш сетният ми страх,
защото само аз ще те достигна.

Погледна ли в очите ти, ела.
Прегръдката на любовта ще те опази.
А после просто малко светлина.
И изгрев, който облаците гази.

Ще бъдем тъжен стих от утринта.

А ти – сърце, което няма да изпия!

Ела да бъдеш просто ведрина,

а аз в душата просто да загина.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Plevel (Силвия Илиева)

2016-12-20T10:03:28+02:00

Силна поезия,краят е уникален!
Burns

2016-12-07T12:33:18+02:00

Красиво си го казала, по сладко-горчив начин. Поздрави!
nadia.nanito (Надежда Тошкова)

2016-11-28T18:29:11+02:00

Прекрасно! В любими.
Веси_Еси (Еси)

2016-11-28T07:46:01+02:00

Съгласна съм с Младен. Силно, докосващо, разтърсващо!!!
vedrina (Марина Стоянова)

2016-11-27T12:15:19+02:00

Обичам сутришната ведрина...!!!
vega666 (Младен Мисана)

2016-11-27T11:55:56+02:00

Много силно и докосващо пишеш, Йоана! Прав беше един от читателите ти, който в свой коментар утвърждаваше, че си поетеса на бъдещето. Когато те чета и аз имам същото усещане.

"Ела да бъдеш сетният ми страх,
защото само аз ще те достигна...
Ела да бъдеш просто ведрина,
а аз в душата просто да загина."

Феноменално поетично ОКО на този текст, който поставям в Любими!