Ще те обичам като тях –
безумни хорица, след не една молитва.
Ела да бъдеш сетният ми страх,
защото само аз ще те достигна.
Погледна ли в очите ти, ела.
Прегръдката на любовта ще те опази.
А после просто малко светлина.
И изгрев, който облаците гази.
Ще бъдем тъжен стих от утринта.
А ти – сърце, което няма да изпия!
Ела да бъдеш просто ведрина,
а аз в душата просто да загина.
© Йоана All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
