4 jul 2020, 12:30

Буря

  Poesía
870 7 18

Лятно небе, а посърнало. Плаче.

Свито, навярно боли го.

Облаци мрачни, като черни косачи

хищно му режат от синьото.

 

Ниско прелитат пойните птици.

Дракон изпи светлината.

Стрèлка дърветата със огън-езици.

Хапе до черно полята.

 

Вятърът сиво платнище размята -

всичко наред разсъблича.

Сякаш пречиства до корен земята.

Дъха без жал електричество.

 

Буря през лято. За миг. Ненадейна.

После - боли чистотата...

Може би има смисъл във черното,

за да се види дъгата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деа Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Bella!
  • Още една буря...Впечатляваща при това! Много ми хареса, Деа! Прибирам си го в ляво...
    Не съм влизала цяла седмица и си напълних душата днес.
  • Силви, Кети, Георги - по едно чисто небе и красива дъга ви пожелавам!
  • Хареса ми.
  • Като картина! Много образна и силна поезия!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...