Лятно небе, а посърнало. Плаче.
Свито, навярно боли го.
Облаци мрачни, като черни косачи
хищно му режат от синьото.
Ниско прелитат пойните птици.
Дракон изпи светлината.
Стрèлка дърветата със огън-езици.
Хапе до черно полята.
Вятърът сиво платнище размята -
всичко наред разсъблича.
Сякаш пречиства до корен земята.
Дъха без жал електричество.
Буря през лято. За миг. Ненадейна.
После - боли чистотата...
Може би има смисъл във черното,
за да се види дъгата.
© Деа All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
