Буря
Лятно небе, а посърнало. Плаче.
Свито, навярно боли го.
Облаци мрачни, като черни косачи
хищно му режат от синьото.
Ниско прелитат пойните птици.
Дракон изпи светлината.
Стрèлка дърветата със огън-езици.
Хапе до черно полята.
Вятърът сиво платнище размята -
всичко наред разсъблича.
Сякаш пречиства до корен земята.
Дъха без жал електричество.
Буря през лято. За миг. Ненадейна.
После - боли чистотата...
Може би има смисъл във черното,
за да се види дъгата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деа Всички права запазени
