2 sept 2021, 10:58  

Буря 

  Poesía » Civil
971 6 17

Като градушка едър дъжд зачука,
дървета заслониха хризантемите.
Приглася звънко гневен и капчукът,
че буря се задава – от големите.

 

А залезът на ураган червен е
и нагнетява бурята в душите ни.
В такова време и Балканът стене,
и чака да се вдигнем, окопитени.

 

Ех, роден мой! Ти пазиш ги отколе,
гробовете, хайдушките – трънясали.
Един народ, от гладни и от голи,
ала за бунт сме малко попревтасали.

 

Вдѝгни глава, мой лъве  попроскубан,
ревнѝ веднъж, да изпомрат душманите
Вериги имаш  и живот изгубен,
 поне честта спаси си, от избраните!

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??