Буря
Като градушка едър дъжд зачука,
дървета заслониха хризантемите.
Приглася звънко гневен и капчукът,
че буря се задава – от големите.
А залезът на ураган червен е
и нагнетява бурята в душите ни.
В такова време и Балканът стене,
и чака да се вдигнем, окопитени.
Ех, роден мой! Ти пазиш ги отколе,
гробовете, хайдушките – трънясали.
Един народ, от гладни и от голи,
ала за бунт сме малко попревтасали.
Вдѝгни глава, мой лъве попроскубан,
ревнѝ веднъж, да изпомрат душманите
Вериги имаш и живот изгубен,
поне честта спаси си, от избраните!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
