17 ago 2007, 20:31

Буря...

  Poesía
778 0 0
 

                          Буря...


Животът ми е като бурно море,

а ти в него си малко заливче,

не очаквай силно да те искам,

не очаквай обич ти от мен...


Животът ми е като бурна стихия,

ти не можеш с ласки да ме укротиш,

не ме ревнувай ти, ако искаш да ме

имаш в свойте дни...


Животът ми е като снежна буря,

по пътя си всичко превземам,

не очаквай вярност ти от мен,

светът е пълен с хубави мъже...


Аз съм като тих летен бриз,

от който кожата ти ще настръхва,

очите ти ще ме търсят в нощната тъма,

а душата ти ще ме зове

и ще мечтаеш да бъдеш пак с мен...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Жулиета Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...