Aug 17, 2007, 8:31 PM

Буря...

  Poetry
780 0 0
 

                          Буря...


Животът ми е като бурно море,

а ти в него си малко заливче,

не очаквай силно да те искам,

не очаквай обич ти от мен...


Животът ми е като бурна стихия,

ти не можеш с ласки да ме укротиш,

не ме ревнувай ти, ако искаш да ме

имаш в свойте дни...


Животът ми е като снежна буря,

по пътя си всичко превземам,

не очаквай вярност ти от мен,

светът е пълен с хубави мъже...


Аз съм като тих летен бриз,

от който кожата ти ще настръхва,

очите ти ще ме търсят в нощната тъма,

а душата ти ще ме зове

и ще мечтаеш да бъдеш пак с мен...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Жулиета Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...