papacot (Пламен Бочев)
19 16
3 may 2009, 22:52

Буря 

  Poesía » Otra
679 0 3

Нахлува с птичи крясък гръм в прозорците отворени –
прегърбено дърво навън събува бавно корени.
Дошло е време двамата – по остър път прокълнати –
с петите си оголени да стъпим на отвъдното.

И неведнъж изгаряли на дявола в камината –
душите ни овъглени да превъзмогнат климата.
Сърцата ни увълчени да спрат – до пълнолуние –
и да потърсят друг живот – с вроденото безумие.

© Пламен Бочев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??