papacot (Пламен Бочев)
19 16
May 3, 2009, 10:52 PM

Буря 

  Poetry » Other
676 0 3

Нахлува с птичи крясък гръм в прозорците отворени –
прегърбено дърво навън събува бавно корени.
Дошло е време двамата – по остър път прокълнати –
с петите си оголени да стъпим на отвъдното.

И неведнъж изгаряли на дявола в камината –
душите ни овъглени да превъзмогнат климата.
Сърцата ни увълчени да спрат – до пълнолуние –
и да потърсят друг живот – с вроденото безумие.

© Пламен Бочев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??