3.05.2009 г., 22:52 ч.

Буря 

  Поезия » Друга
625 0 3

Нахлува с птичи крясък гръм в прозорците отворени –
прегърбено дърво навън събува бавно корени.
Дошло е време двамата – по остър път прокълнати –
с петите си оголени да стъпим на отвъдното.

И неведнъж изгаряли на дявола в камината –
душите ни овъглени да превъзмогнат климата.
Сърцата ни увълчени да спрат – до пълнолуние –
и да потърсят друг живот – с вроденото безумие.

© Пламен Бочев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??