Буря

Poesía » Otra

684 0 2

Покланяха се, с клони до земята,

на бурята дървета раболепно

и скубеха, и скубеха листата,

гордост и надежди летни.

На капки, дъжд студен се впива

в телата им уплашени и боси,

вживяли се във лятната магия

мечтаят бриз и ласки росни.

А вятърът с камшика продължава

да подчинява слабите дървета...

Безстрашните на пътя му застават,

готови с корени да поздравят небето.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Valens (Валентина Лозова)

Илко ,
Николай ,
благодаря ви много!

2012-05-28T13:55:59+03:00
zefpet (Илко Карайчев)

И като пейзаж, и като внушение е страхотно! А дали останаха още "безстрашни", които да застанат срещу стихиите в живота?

2012-05-27T18:49:07+03:00

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9