27 мая 2012 г., 17:27

Буря 

  Поэзия » Другая
490 0 2

Покланяха се, с клони до земята,

на бурята дървета раболепно

и скубеха, и скубеха листата,

гордост и надежди летни.

 

На капки, дъжд студен се впива

в телата им уплашени и боси,

вживяли се във лятната магия

мечтаят бриз и ласки росни.

 

А вятърът с камшика продължава

да подчинява слабите дървета...

Безстрашните на пътя му застават,

готови с корени да поздравят небето.

© Валентина Лозова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Илко ,
    Николай ,
    благодаря ви много!
  • И като пейзаж, и като внушение е страхотно! А дали останаха още "безстрашни", които да застанат срещу стихиите в живота?
Предложения
: ??:??