8 mar 2013, 12:28

Буря в планината

  Poesía
475 0 2

 

Не му ли омръзна да гледа намръщено
това посивяло от злоба небе?
Навсякъде всичко в мъгли е задръстено.
Затворена  бурята в дола, реве!

Сто бухали скрили са някъде слънцето
и грабят лъчите със мощни крила.
Пируват юнашки и сърбат си винцето
и с клюнове късат мъгли и била...

Търкалят от горе тъмата по стръмното,
доволни от своята  кобна игра.
И съскат със трясъци нейде по тъмното
и чупят и клони, и мокри листа.

Покриха главите си всички подплашени.
В бърлогите зъзнат от страх зверове.
Единствено мурите стоят, неуплашени,
и спират стихията със гърбове.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...