8 mar 2013, 12:28

Буря в планината

  Poesía
477 0 2

 

Не му ли омръзна да гледа намръщено
това посивяло от злоба небе?
Навсякъде всичко в мъгли е задръстено.
Затворена  бурята в дола, реве!

Сто бухали скрили са някъде слънцето
и грабят лъчите със мощни крила.
Пируват юнашки и сърбат си винцето
и с клюнове късат мъгли и била...

Търкалят от горе тъмата по стръмното,
доволни от своята  кобна игра.
И съскат със трясъци нейде по тъмното
и чупят и клони, и мокри листа.

Покриха главите си всички подплашени.
В бърлогите зъзнат от страх зверове.
Единствено мурите стоят, неуплашени,
и спират стихията със гърбове.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...