Mar 8, 2013, 12:28 PM

Буря в планината

  Poetry
478 0 2

 

Не му ли омръзна да гледа намръщено
това посивяло от злоба небе?
Навсякъде всичко в мъгли е задръстено.
Затворена  бурята в дола, реве!

Сто бухали скрили са някъде слънцето
и грабят лъчите със мощни крила.
Пируват юнашки и сърбат си винцето
и с клюнове късат мъгли и била...

Търкалят от горе тъмата по стръмното,
доволни от своята  кобна игра.
И съскат със трясъци нейде по тъмното
и чупят и клони, и мокри листа.

Покриха главите си всички подплашени.
В бърлогите зъзнат от страх зверове.
Единствено мурите стоят, неуплашени,
и спират стихията със гърбове.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...