Тя промени живота ми и донесе абсолютен хаос в мен.
Все още не мога да избягам от начина, по който се чувствам
Да се ​​държа за нещо, което дори не знам дали е истинско
Натиск, който тежи в гърдите ми
Мина през главата ми, докато не стана бъркотия

Още от първия ден, в който я зърнах изпитах онова чувство, което ме караше да бъда неспокоен и не ми даваше мира.
Знаех, че от тук нататък нищо няма да бъде същото и аз няма да бъда човекът, който бях.

Караше ме да чувствам нещо отдавна изгубено и забравено и аз не усещах как с времето се привързах към нея.
Чаках времето, в което ще я видя рано сутрин с усмивка на лице и да чуя гласът ù казвайки: Добро утро!
Само мисълта, че ще я видя и ще чуя гласът ù вдигаха пулсът ми и обръщаше всичко в мен.

Единственото, което исках бе да видя, усмивката ù предизвикана от някоя от глупавите ми шеги и неземни простотии, които я караха да се смее.
Тя ме караше да се усмихвам дори, когато денят ми бе скапан и мразех целият свят.
Тя беше човекът, който би ме приел такъв какъвто бях с избухливият ми нрав и кофти поведение.

Тя беше причината за доизгарящата ми цигара.
Каквато ù да беше тя ме удари като ураган. Остави много разрушение след себе cu и безсънни нощи
Единствено от нея зависи,

как би завършила таз буря.