Отвори си сърцето и виж този свят -
колко пъстър и весел изглежда понякога.
Да изваем от залеза пристан и бряг,
в трите месеца с радост да сипем от лятото.
То бълбука в бутилка, която открих
там, където вълните целуват днес пясъка,
беше точно накрая на някакъв стих,
писан с много любов и от лунни отблясъци.
Има цвят на живот, на щастливи мечти.
Има дъх на глухарче, слънчоглед и зелено.
Има звук на стотици вълшебни щурци
и разбира се - вкус на море и солено.
Ако свърши бутилката - да опитаме пак.
Като Пипи да бъдем с теб "нещотърсачи".
Пий до дъно! За слънцето, за това как
всяка зима си тръгва и нищо не значи.
Събуди си душата и виж красота -
като мидичка, скрила в сърцето си злато.
Не е нужно да бъдем отново деца,
за да пълним догоре бутилките с лято.
© Деа Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
Самите думи ухаеха на лято. Виното беше лято, хванато в бутилка и запушено с тапа »