23 oct 2024, 18:53

Бяг – по Евтим Евтимов

455 1 3

Вълните на морето са жени

Те идват от безкрая устремени

към своя бряг самотен и един

за да подирят своето спасение

 

Те бързат на към своята скала

Едничка тя очаква търпеливо

да приласкае бурната вълна

която в своя бяг се тук разбива

 

Но в пръски пяна тя се съживява

и не загива в своя вихрен бяг

Непоклатимата скала я приласкава

за да възкръсне устремена пак

 

Така мъжът подобно на скалата 

прегърнала до край една вълна

познава я. Той сякаш я очаква

и търси точно своята жена.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...