23 oct 2024, 18:53

Бяг – по Евтим Евтимов

451 1 3

Вълните на морето са жени

Те идват от безкрая устремени

към своя бряг самотен и един

за да подирят своето спасение

 

Те бързат на към своята скала

Едничка тя очаква търпеливо

да приласкае бурната вълна

която в своя бяг се тук разбива

 

Но в пръски пяна тя се съживява

и не загива в своя вихрен бяг

Непоклатимата скала я приласкава

за да възкръсне устремена пак

 

Така мъжът подобно на скалата 

прегърнала до край една вълна

познава я. Той сякаш я очаква

и търси точно своята жена.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...