Бяг – по Евтим Евтимов
Вълните на морето са жени
Те идват от безкрая устремени
към своя бряг самотен и един
за да подирят своето спасение
Те бързат на към своята скала
Едничка тя очаква търпеливо
да приласкае бурната вълна
която в своя бяг се тук разбива
Но в пръски пяна тя се съживява
и не загива в своя вихрен бяг
Непоклатимата скала я приласкава
за да възкръсне устремена пак
Така мъжът подобно на скалата
прегърнала до край една вълна
познава я. Той сякаш я очаква
и търси точно своята жена.
© Росица Георгиева All rights reserved.
