Планинскоцвете (Росица Георгиева) Планинскоцвете (Росица Георгиева)
4 84
Oct 23, 2024, 6:53 PM

Бяг – по Евтим Евтимов

  Poetry » Love
453 1 3

Вълните на морето са жени

Те идват от безкрая устремени

към своя бряг самотен и един

за да подирят своето спасение

 

Те бързат на към своята скала

Едничка тя очаква търпеливо

да приласкае бурната вълна

която в своя бяг се тук разбива

 

Но в пръски пяна тя се съживява

и не загива в своя вихрен бяг

Непоклатимата скала я приласкава

за да възкръсне устремена пак

 

Така мъжът подобно на скалата 

прегърнала до край една вълна

познава я. Той сякаш я очаква

и търси точно своята жена.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Георгиева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0