Планинскоцвете (Росица Георгиева) Планинскоцвете (Росица Георгиева)
4 84
Oct 23, 2024, 6:53 PM

Бяг – по Евтим Евтимов

  Poetry » Love
459 1 3

Вълните на морето са жени

Те идват от безкрая устремени

към своя бряг самотен и един

за да подирят своето спасение

 

Те бързат на към своята скала

Едничка тя очаква търпеливо

да приласкае бурната вълна

която в своя бяг се тук разбива

 

Но в пръски пяна тя се съживява

и не загива в своя вихрен бяг

Непоклатимата скала я приласкава

за да възкръсне устремена пак

 

Така мъжът подобно на скалата 

прегърнала до край една вълна

познава я. Той сякаш я очаква

и търси точно своята жена.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Георгиева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0