Планинскоцвете (Росица Георгиева) Планинскоцвете (Росица Георгиева)
4 84
Oct 23, 2024, 6:53 PM

Бяг – по Евтим Евтимов

  Poetry » Love
449 1 3

Вълните на морето са жени

Те идват от безкрая устремени

към своя бряг самотен и един

за да подирят своето спасение

 

Те бързат на към своята скала

Едничка тя очаква търпеливо

да приласкае бурната вълна

която в своя бяг се тук разбива

 

Но в пръски пяна тя се съживява

и не загива в своя вихрен бяг

Непоклатимата скала я приласкава

за да възкръсне устремена пак

 

Така мъжът подобно на скалата 

прегърнала до край една вълна

познава я. Той сякаш я очаква

и търси точно своята жена.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Георгиева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0