Късно ми кацаш, светулко, на рамото.
Здрачът ми вече е с цвят на къпина.
Вече ноември е - леден и мраморен
и с аромат на канела и вино.
Дърпат му погледа, вперен в камината,
други светулки - искрят по дървата.
Аз съм, светулко, на педя от зимата -
сребърни нишки ми пият косата.
Късно ми идваш - сбогувах се с лятото.
Склопих му вчера, с въздишка, окото.
Кухо и празно отеква ми лявото -
свърши ми времето за през просото. ...