5 июл. 2014 г., 18:01

Бягай, мой светулко! 

  Поэзия
700 1 12

 

 

 

Късно ми кацаш, светулко, на рамото.
Здрачът ми вече е с цвят на къпина.
Вече ноември е - леден и мраморен
и с аромат на канела и вино.
Дърпат му погледа, вперен в камината,
други светулки - искрят по дървата.
Аз съм, светулко, на педя от зимата -
сребърни нишки ми пият косата.

Късно ми идваш - сбогувах се с лятото.
Склопих му вчера, с въздишка, окото.
Кухо и празно отеква ми лявото -
свърши ми времето за през просото.
Вече съм тъмен пътник към корена -
свита в копитце еленово лягам...
Ти потърси си друга сред хората.
Бягай от мене, светулко... бягай!


Радост Даскалова

© Радост Даскалова Все права защищены

Автор запретил голосование.
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??