18 feb 2009, 19:48

Бягай, приятелю! 

  Poesía » Otra
597 0 3
Гълтах поредната доза заблуда:
взех смъртоносна -
дано се не будя...


Ти ме прегърна
с две думи без рими
и в приказка с нежна душа
                                  приюти ме.

И в самотата писмовна се врече:
душата ми, скъпа приятелко,
                             твой дом е вече!

После съблече греха ми

от мислите

и ме облече
                              с любов.

Стоплих се.
Пия с наслада
от нара
в сърцето ти.
Дори и не помислих,
че ти си в опасност
щом докосваш ръцете ми...

© Христина Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??