Бягай, приятелю!
Гълтах поредната доза заблуда:
взех смъртоносна -
дано се не будя...
Ти ме прегърна
с две думи без рими
и в приказка с нежна душа
приюти ме.
И в самотата писмовна се врече:
душата ми, скъпа приятелко,
твой дом е вече!
с любов.
Стоплих се.
Пия с наслада
от нара
в сърцето ти.
Дори и не помислих,
че ти си в опасност
щом докосваш ръцете ми...
взех смъртоносна -
дано се не будя...
Ти ме прегърна
с две думи без рими
и в приказка с нежна душа
приюти ме.
И в самотата писмовна се врече:
душата ми, скъпа приятелко,
твой дом е вече!
После съблече греха ми
от мислите
и ме облечес любов.
Стоплих се.
Пия с наслада
от нара
в сърцето ти.
Дори и не помислих,
че ти си в опасност
щом докосваш ръцете ми...
© Христина Петрова All rights reserved.
