Бягство

Оставих несбогувана тъга
и тръгнах без да се обръщам,
а тя ме нарисува във сълза,
за нея някога преди се връщах..

За нея, твоята прекрасност,
прескочих себе си до висините,
от твоята брутална арогантност,
кървя до болка, паднал в низините..

Ще те прегърна в снимката до огледалото,
завърнал се от шеметното бягство,
ще извадя твоя рокля, да си спомня тялото,
което беше твоето богатство...

Ограбен си помисли, че се чувствам..
Повярвай ми! Остана ми достойнство!
От теб любов не се откъсна,
да бъда с теб, почти герой съм...

Зарязах те там, в горещия пясък,
следите до мен не достигат,
със вятъра бягам, вълните те тласкат,
към своето дъно тъгата те вика...

А после ще дойда, когато си спомен,
когато ме търсиш, самотна в нощта,
и пак ще чуваш кошмарното "Сбогом!"
осъдена вечно да бъдеш сама...

18.03.2013
Д. Антонов (diester)