21 мар. 2013 г., 09:49

Бягство

647 1 0

Бягство

Оставих несбогувана тъга
и тръгнах без да се обръщам,
а тя ме нарисува във сълза,
за нея някога преди се връщах..

За нея, твоята прекрасност,
прескочих себе си до висините,
от твоята брутална арогантност,
кървя до болка, паднал в низините..

Ще те прегърна в снимката до огледалото,
завърнал се от шеметното бягство,
ще извадя твоя рокля, да си спомня тялото,
което беше твоето богатство...

Ограбен си помисли, че се чувствам..
Повярвай ми! Остана ми достойнство!
От теб любов не се откъсна,
да бъда с теб, почти герой съм...

Зарязах те там, в горещия пясък,
следите до мен не достигат,
със вятъра бягам, вълните те тласкат,
към своето дъно тъгата те вика...

А после ще дойда, когато си спомен,
когато ме търсиш, самотна в нощта,
и пак ще чуваш кошмарното "Сбогом!"
осъдена вечно да бъдеш сама...

18.03.2013
Д. Антонов (diester)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Антонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...