16 feb 2007, 7:00

Бягство 

  Poesía
669 0 6

Бягство

 

Сред всичките ми бягства

ненадминато остава туй,

в което тичах с всичка сила

от теб и твойто безразличие.

Размъкната, бездомна, невъзможна

пътувах сляпо по разклатените улици

и тротоарите на мъжките желания.

Очаквах да се спънеш в мен

и да ме видиш.

Уви!

Сега, когато тичам в сенчестите трели

на чуждите копнения и радости

на този слънев юли

и най-накрая спирам се притихнала

в зеленото спокойствие

на плисналата се поляна,

си спомням, с дъх на ягоди,

усмивката ти.

Дори да трябват вещерски умения,

чрез тройно заклинание,

ще се превърна в малък, сивкав камък,

ще преобърна

каруцата от жалки колебания.

И ще се сбъдна!

© Ива Койчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??