Бягство
Бягство
Сред всичките ми бягства
ненадминато остава туй,
в което тичах с всичка сила
от теб и твойто безразличие.
Размъкната, бездомна, невъзможна
пътувах сляпо по разклатените улици
и тротоарите на мъжките желания.
Очаквах да се спънеш в мен
и да ме видиш.
Уви!
Сега, когато тичам в сенчестите трели
на чуждите копнения и радости
на този слънев юли
и най-накрая спирам се притихнала
в зеленото спокойствие
на плисналата се поляна,
си спомням, с дъх на ягоди,
усмивката ти.
Дори да трябват вещерски умения,
чрез тройно заклинание,
ще се превърна в малък, сивкав камък,
ще преобърна
каруцата от жалки колебания.
И ще се сбъдна!
© Ива Койчева All rights reserved.
