16.02.2007 г., 7:00 ч.

Бягство 

  Поезия
659 0 6

Бягство

 

Сред всичките ми бягства

ненадминато остава туй,

в което тичах с всичка сила

от теб и твойто безразличие.

Размъкната, бездомна, невъзможна

пътувах сляпо по разклатените улици

и тротоарите на мъжките желания.

Очаквах да се спънеш в мен

и да ме видиш.

Уви!

Сега, когато тичам в сенчестите трели

на чуждите копнения и радости

на този слънев юли

и най-накрая спирам се притихнала

в зеленото спокойствие

на плисналата се поляна,

си спомням, с дъх на ягоди,

усмивката ти.

Дори да трябват вещерски умения,

чрез тройно заклинание,

ще се превърна в малък, сивкав камък,

ще преобърна

каруцата от жалки колебания.

И ще се сбъдна!

© Ива Койчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??