5 nov 2005, 22:10

Бягство

  Poesía
814 0 0
             Казваш ми, че още ме обичаш,
             а ми говориш толкова студено.
             Може пак зад мене да въздишаш,
             но погледа ти е далеч от мене.

             Целуваш ме още, а си безразличен,
             ръката ми държиш, а вече тръгваш.
             Убий ме, за да бъда твоя жертва,
             ръцете със съвестта си ще измиеш.

             Оставаш още, за да страдам,
             жесток си, а това те радва.
             Като змия се гърча във краката ти,
             стъпчи ме, за да можеш мене да забравиш.

             Със бягството си искаш любовта да скриеш,
             защото ми забраняваха, а те обичам.
             Но не можеш чувството във мене да убиеш,
             по-силно е от всяка зла магия.

             "Защо съм ти, защо си ме обичал" -
             въпроси, въпроси, а отговор никакъв.
             Защо на мен безкрайно си се вричал,
             защо ми вярваш, а си тъй самичък?

             Ще изгоря на кладата на любовта ни,
             за да не мога никога във тебе да възкръсна.
             Оставаш ме завинаги сама,
             а враговете ни от злоба ще се пръснат.

             Не ми казвай "последно сбогом",
             борбата ни със тях едва сега започва.
             Нали сме по-силни и духом и словом,
             нали любовта ни стои над всички?

             А ако  искаш да живееш сам, без мене
             със отвращение мойта снимка скъсай.
             Аз ще те обичам още дълго време,
             от любов ще умра или с теб ще замина.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитрина Станчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...