Бягство
а ми говориш толкова студено.
Може пак зад мене да въздишаш,
но погледа ти е далеч от мене.
Целуваш ме още, а си безразличен,
ръката ми държиш, а вече тръгваш.
Убий ме, за да бъда твоя жертва,
ръцете със съвестта си ще измиеш.
Оставаш още, за да страдам,
жесток си, а това те радва.
Като змия се гърча във краката ти,
стъпчи ме, за да можеш мене да забравиш.
Със бягството си искаш любовта да скриеш,
защото ми забраняваха, а те обичам.
Но не можеш чувството във мене да убиеш,
по-силно е от всяка зла магия.
"Защо съм ти, защо си ме обичал" -
въпроси, въпроси, а отговор никакъв.
Защо на мен безкрайно си се вричал,
защо ми вярваш, а си тъй самичък?
Ще изгоря на кладата на любовта ни,
за да не мога никога във тебе да възкръсна.
Оставаш ме завинаги сама,
а враговете ни от злоба ще се пръснат.
Не ми казвай "последно сбогом",
борбата ни със тях едва сега започва.
Нали сме по-силни и духом и словом,
нали любовта ни стои над всички?
А ако искаш да живееш сам, без мене
със отвращение мойта снимка скъсай.
Аз ще те обичам още дълго време,
от любов ще умра или с теб ще замина.
© Димитрина Станчева All rights reserved.