13 ago 2009, 0:16

Бягство от действителността 

  Poesía » Versos blancos
890 0 5

заспивайки представям си
море
в което да прегърна всички
миди
отпусната в прегръдка
на вълни
над мен единствено простора
да ликува
да плувам лекокрила
и солена
като вълшебна риба
на страстта
във търсене на бряг
и твоя поглед
откриващ ме сред капки
и в солта
живота в дълбините
ме вълнува
но повече обичам
висини
във дните истински усещам
че ме има
когато морски бриз
в косата ми
шепти

~ ~

© Елица Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Радвам се, че ви е харесало! Аз винаги си мисля за морето и се надявам да дойде ден, в който досега ми с него ще е ежедневен!....
  • има те...когато морски бриз в косите ти шепти...
    много красиво стихотворение.
  • Невероятно е! Мисля че много ми напомня за Петя Дубарова, тя е любимата ми поетеса и наистина прочетох твоето стихотворение със същия трепет, с който чета нейните. Много е дълбоко и истинско. Поздрави!
  • ...Красиво!Поздравче!...
  • Чудесно е! Може би има какво още да се подобри , но и такае много хубаво!
Propuestas
: ??:??