13 ago 2009, 0:16

Бягство от действителността

1.1K 0 5

заспивайки представям си
море
в което да прегърна всички
миди
отпусната в прегръдка
на вълни
над мен единствено простора
да ликува
да плувам лекокрила
и солена
като вълшебна риба
на страстта
във търсене на бряг
и твоя поглед
откриващ ме сред капки
и в солта
живота в дълбините
ме вълнува
но повече обичам
висини
във дните истински усещам
че ме има
когато морски бриз
в косата ми
шепти

~ ~

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Радвам се, че ви е харесало! Аз винаги си мисля за морето и се надявам да дойде ден, в който досега ми с него ще е ежедневен!....
  • има те...когато морски бриз в косите ти шепти...
    много красиво стихотворение.
  • Невероятно е! Мисля че много ми напомня за Петя Дубарова, тя е любимата ми поетеса и наистина прочетох твоето стихотворение със същия трепет, с който чета нейните. Много е дълбоко и истинско. Поздрави!
  • ...Красиво!Поздравче!...
  • Чудесно е! Може би има какво още да се подобри , но и такае много хубаво!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...