13.08.2009 г., 0:16

Бягство от действителността

1.1K 0 5

заспивайки представям си
море
в което да прегърна всички
миди
отпусната в прегръдка
на вълни
над мен единствено простора
да ликува
да плувам лекокрила
и солена
като вълшебна риба
на страстта
във търсене на бряг
и твоя поглед
откриващ ме сред капки
и в солта
живота в дълбините
ме вълнува
но повече обичам
висини
във дните истински усещам
че ме има
когато морски бриз
в косата ми
шепти

~ ~

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Радвам се, че ви е харесало! Аз винаги си мисля за морето и се надявам да дойде ден, в който досега ми с него ще е ежедневен!....
  • има те...когато морски бриз в косите ти шепти...
    много красиво стихотворение.
  • Невероятно е! Мисля че много ми напомня за Петя Дубарова, тя е любимата ми поетеса и наистина прочетох твоето стихотворение със същия трепет, с който чета нейните. Много е дълбоко и истинско. Поздрави!
  • ...Красиво!Поздравче!...
  • Чудесно е! Може би има какво още да се подобри , но и такае много хубаво!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...