1 nov 2014, 23:21

Бях... 

  Poesía
570 0 6

Бях разпукната пъпка на мак.
И узряла пшеница съм бил.
На река пълноводна бях бряг,
топла влага дъждовна съм пил.

 

Бях изречена гръмко псувня,
прелетяла високия плет.
На омъжена вече жена
търсих в пазвата своя късмет.

 

Бях подобие плахо на жест,
и откраднах три рози по здрач...
Бил съм сврака и уличен пес,
и с опънати вени косач.

 

После бях и дърво, и ребро...
и градина обрана си бях.
Непрочетено зло и добро
и зачатие тихо на грях...

 

Бях надежда, и залез, и щрих,
и в очакване зъзнах на глас:
аз изпитото, Боже, платих,
неизпитото - дай ми в аванс...

© Димитър Никифоров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??